7 българи с професията – “надежда”, държат за 31-и път Петела на земеделеца
Фермерската професия е професия на надеждата.
Този цитат на канадски журналист бе повторен няколко пъти на награждаването на “Агробизнесмен на България” в НДК на 8 ноември в столичния НДК.
7 българи получиха отличия в 31-ата поред церемония, организирана под водещата земеделска марка “Български фермер”.
Като професия на надеждата описаха земеделието двама от призьорите - Светлана Боянова, която заслужи отличие за принос в иновациите в земеделието, и агробизнесменът на 2022 г. - Георги Милев от Перник.
Боянова обича професията си именно защото е свързана с надеждата. Всяка пролет земеделецът сее отново, надявайки се да се роди добра реколта. А Георги Милев я допълни, че всяка сутрин се събужда с надежда и с мисълта, че днес ще е по-добре от вчера.
Бизнесът на Георги Милев е в 4 агроподсектора. Той е и председател на пернишката структура на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Директно от заседание на Управителния съвет на фонд “Земеделие” на церемонията дойде изпълнителният му директор Георги Тахов. Зарадва фермерите с новината, че окончателно е утвърден графикът за изплащане на над 2 млрд. лв. Това са преките плащания на площ и обвързаната подкрепа в земеделието и те ще бъдат изплатени в пълен размер до Нова година.
Стратегическия план за българското земеделие - документ от 1500 изпратени миналата седмица в Брюксел страници, обсъждаха оживено земеделците на форума.
“Надявам се фермерите по-скоро да могат да използват плана, защото той е всичко, което държавата ще прилага в този сектор в следващите 5 години”, каза министърът на земеделието Явор Гечев.
При връчването на отличието изпълнителният директор на фонд “Земеделие” Георги Тахов обясни, че е проверил предварително в системата на фонда и е разбрал, че отличените не са бенефициенти по програма на ведомството. Затова ги покани в бъдеще да се възползват.
Тазгодишните награди са свързани и с търговските вериги - двама от отличените - Георги Милев и наградената в категорията “Биопроизводител” ферма “Моравско село”, продават част от продукцията си чрез хипермаркетите и разчитат на тази търговска мрежа.
Световна иновация пък е отличието в категорията “Иновативен продукт” - “Дурасол”, който представлява инхибиран карбамид с двойна защита от загуби.
IT специалист изкоренява първите си фиданки, за да направи перфектна биолешникова градина
Софтуерен специалист с ново мислене, стремеж към прецизност и ефективност - такъв е Калоян Гичев, заслужил наградата за млад агробизнесмен на България. Макар и от втори опит, той изгражда перфектно своята биолешникова градина.
Първите фиданки, които засадил на 300 дка площ, не отговаряли на очаквания сорт. Затова Гичев изкоренява всичко и прави насаждението наново, но вече с гарантирано добър сорт, директно от институт в италианския град Перуджа. И сега Гичев контактува с италиански и български експерти и агрономи, чете, за да знае как да отговори на търсенето на международните пазари, да спази най-добрите земеделски практики, да намира решения за различни задачи.
Наградата му връчи Боян Стефов, изпълнителен директор и ръководител на направление “Корпоративно банкиране” в Банка ДСК.
“Чест за мен е да връча тази награда, защото е важно да има такива хора, които въвеждат иновации”, каза Стефов и допълни, че именно модерните в момента нови методи на работа водят и до по-добри резултати.
Софтуерният специалист благодари от името на екипа, който стои зад биолешниковата градина. И пожела на всеки да използва най-добрите си качества, независимо в кое направление на земеделието е.
Земеделецът всяка сутрин става с надежда, обобщи най-показателното в новата си професия младият агробизнесмен на България Калоян Гичев.
Победителят Георги Милев, който развива 4 агросектора: Всяка сутрин се будя с мисълта, че днес ще е по-добре от вчера
Всяка сутрин се будя с мисълта, че днешният ден ще е по-добър от вчерашния, и затова съм съгласен с мисълта, че земеделието е професията на надеждата. Думите са на агробизнесмена на 2022 г. Георги Милев, докато получаваше петела на победителя на 31-ите награди на седмичника “Български фермер”. Отличи го лично министърът на земеделието Явор Гечев.
Милев е най-големият арендатор на земя в Пернишко и Радомирско. Той има различни бизнеси, като четири от тях са свързани със земеделието. Върху 10 хиляди дка край Радомир отглежда пшеница, която не е характерна за този регион, но въпреки това тази година е постигнал рекорден добив от 700 килограма на декар, което е много близо до най-високите постижения в България.
Върху други 500 хиляди декара отглежда картофи, има стадо с 300 овце и притежава предприятието за преработка на зеленчуци “Елея”, в което работят 70 служители. Фирмата, чиято производствена база е край Долна Диканя, е позната най-вече като доставчик на преработени и свежи зеленчуци за големите търговски вериги. Предприятието на Георги Милев, което е изгградено с подпомагане от Програмата за развитие на селските райони, прави и известната салата колсло на заведенията KFC. (24часа)
Да осиновиш кошер - бизнес модел с кауза
Наградата за зелена инвестиция с кауза получи платформата “Истински мед” - тяхна е инициативата “Осинови кошер”, подпомагаща българските пчелари.
Сергей Иванов е управител на компанията основател - “Бии Смарт Текнолоджис”.
Зад платформата стои цял екип, отдаден на каузата за опазване на пчелите и за подпомагане на производителите на истински мед, акцентира Иванов при връчването на отличието.
“Бии Смарт Текнолоджис” създава технология за дистанционен мониторинг на кошерите, която предава данните на пчеларите и те могат да следят от разстояние какво се случва с пчелите. А чрез платформата всеки може да си осинови кошер и срещу това да получава мед.
В платформата има над 2500 активни абонати, които всеки месец получават мед от 28 пчелари. Отделно от това основателите на “Истински мед” работят с над 110 компании, които също подкрепят различни кошери или помагат в изграждането на устойчиви практики чрез различни инициативи.
Здравка Смилянова: Наградата ни е за цялото биопроизводство
Наградата в категорията “Биопроизводител” получи биоферма “Моравско село” на Здравка Смилянова.
Стопанството е едно от първите биосертифицирани у нас. Започнали с начинанието си на 30 дка преди 18 години, а днес отглеждат богата гама от плодове и зеленчуци на 180 дка комасирани площи по поречието на река Струма.
От всяка култура изкарват по реколта и половина на година с добиви, не по-малки от конвенционално отглежданите. Но не с големи реколти измерва успеха си биопроизводителката. А с това колко са различни от другите земеделски стопанства, които използват изкуствени торове и препарати. “Моравско село” е любима на българските потребители марка за биопродукти, както и първият биохотел у нас. Те са образец за постигане на целите на европейската стратегия “От фермата до трапезата” за кръгова икономика и “нулев отпечатък” върху околната среда.
По време на връчването на наградата от издателя на “24 часа” и “Български фермер” Венелина Гочева, Смилянова заяви, че я приема като отличие за цялото биопроизводство в страната. Тя призова земеделското министерство и фонд “Земеделие” да подкрепят земеделците, които произвеждат биопродукти.
Светлана Боянова: Винаги решавам проблемите по нов начин
В работата си винаги следвам една максима на Алберт Айнщайн - никога не подхождам към решаването на един проблем, като работя така, както онези, които са създали проблема. Това сподели Светлана Боянова, отличена за принос за иновациите в земеделието.
Боянова, която е един от водещите у нас експерти по общата селскостопанска политика, е двигател за основаването на първия български иновационен хъб за земеделие, АгроХъб.бг. По-късно той бе надграден до Европейски цифров иновационен хъб с фокус земеделие - AgroDigiRise, одобрен от Европейската комисия. Целта е чрез този хъб да се тестват цифрови технологии, преди да бъдат предложени на земеделците. Идеята на Боянова е с течение на времето да се изградят подобни хъбове във всяка страна членка на ЕС.
Боянова продължава да ръководи Института за агростратегии и иновации, а е и национално контактно лице по Рамковата програма за научни изследвания и иновации “Хоризонт Европа”, клъстер 6 - “Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда”.
Наградата ѝ връчи евродепутата Атидже Алиева-Вели, която отбеляза, че в новия програмен период има 11 млрд. евро за цифровизация и очевидно за Боянова и хората като нея ще има доста работа.
Клуб “24Агро” ще е нов инструмент за достоверна информация от Брюксел към фермерите и обратно
За какви земеделски проекти ще бъдат отпуснати първите средства от Европа по българския стратегически план? Какви ще са санкциите, ако фермерите не успеят да покрият завишените екоизисквания? Кога ще започне кандидатстването за новите мерки, които вече се наричат от Брюксел интервенции и “инструменти”?
Издателят на “Български фермер” Венелина Гочева цитира само част от темите, които вълнуват бизнеса, и обяви нов проект през 2023 г., който ще е синергия между “24 часа” и най-влиятелното агроиздание в България.
“Приемете нашите медийни канали като инструмент за предоставяне и обратна връзка на достоверна информация от Европейската комисия, Министерството на земеделието и фонд “Земеделие” към фермерите и обратно. Ние сме медийна платформа, която произвежда хартия, сайтове, видеосъдържание, събития, има сериозно влияние в социалните мрежи. Сайтът “Български фермер” през октомври надскочи 402 000 уникални влизания, а хартиеното издание е май единственото агроиздание, което твърдо стои на пазара. Ние сме “инструмент” за достоверна информация и това е актив, който с удоволствие ще споделим с вас”, представи групата Гочева.
Новият проект “24Агро” ще покаже в реално време на двата сайта “24 часа” и “Български фермер” серия от публични дискусии по политиките в новия Стратегически план за земеделието, а основните теми ще се появяват като специални хартиени проекти. Експерти ще пътуват с клуб “24Агро” в точките, в които са съсредоточени земеделските производители. Платформата има за цел проектът да стартира с покана към еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски веднага след като Брюксел одобри Стратегическия план.